Братя и сестри на Христа

Защото който прави волята на Отца Моего, Който е на Небеса, той Ми е брат и сестра и майка. (Ев. Матей 12:15)

Този стих е прочитан, може би, хиляди пъти. Върху него има написани най-малко стотина томове – беседи, проповеди, какво ли не е казано за него? И мисля, че ако този стих беше досега изтълкуван правилно, или разбран и приложен правилно, светът би бил оправен до сега. Но понеже светът не е оправен, подразбирам, че стихът не е изтълкуван, не е разбран и не е приложен правилно. Затуй вземам да го дообясня и аз.

Христос полага един принцип, върху който съгражда основата на своето учение, т.е. материалната страна, видимата, физическата страна. Когато той говори за брат, сестра и майка, разбира чисто физическата страна, тъй както светът сега е изявен. Не говоря за Небето, защото често в Божествения свят няма такива отношения. На земята най-възвишеното – това е братът, сестрата и майката. Може вие да ме запитате: какви са отношенията на небето? Такива, каквито са и на земята. Но, според вашите съждения, ще кажете: „Ако и на небето е така, както е на земята, тогава няма голяма разлика“. Нещата на земята са хубави сами по себе си, но трябва да ги прекарате през 100 води, за да ги очистите от тяхната кир и да ги видите в тяхната първоначална чистота. Не само на думи да бъде човек брат и сестра. Брат и сестра – подразбира преди всичко чистота. В какво? Чистота в помисли, в желания и в действия. Трябва разширение на ума и на сърцето.

„Защото, който прави волята“ – волята, това е великият закон, който сега оперира на земята. Досега Божията воля е била пасивна. Досега ангелите и архангелите управляваха света, а и много други са управлявали, но не можаха да турят изисквания ред и порядък в света. Сега Господ е турил в действие своя велик Дух и е вложил волята Си, и горко ономува, който не слуша Неговата воля. Затуй казва Христос: „Който върши волята, не Моята воля, но волята на Отца Ми, Който е на Небеса“. Христос дава едно строго, недвусмислено определение за Небето, според закона на Мъдростта. А сега как се разбира Небето? Поизправят се, погледнат звездите и казват, че астрономите изследвали небето. Те разглеждат с тръбите си движението на небесните тела в пространството, а хабер нямат от небето. Астрономите изучават сенките в пространството. Една микроскопическа звезда ще я изследват. Някои звезди са 300,000,000 пъти по-големи от слънцето, а астрономът казва, че е изследвал еди-коя си звезда, след туй даде отчет за математическите си изследвания: каква е светлината, какви са елементите, какво е състоянието на планетата, към коя фаза на развитие принадлежи. Нищо не е изследвал той! В неговите очи е попаднал един микроскопически лъч от някоя звезда, която е на билиони километра далеч. И нашите астрономи трябва да бъдат малко по-скромни. Онзи астроном, като погледне в тръбата, мисли, че е научил нещо. Не тръби се искат, а ум! Днес светът е пълен навсякъде с тръби, в колата има тръби, в автомобилите – тръби, в железниците – тръби, военните все с тръби свирят. Светът е пълен с тръби, но знанието още не е дошло в света.

Сега Христос казва: „Който изпълни волята на Отца Моего, той Ми е брат“. Значи едно от условията е това. Трудно условие е да бъдеш брат или сестра, или пък майка на Христа. Сега вие ще ме извините, но дето църквата говори за Майката Божия, то е съвсем друг въпрос. Христос употребява тази дума „майка“ малко в по-друг смисъл. Брата ще познаеш, когато си наранен, когато си в нещастие: той ще те прегърне, целуне, ще те заведе в дома ти; така и сестрата. А майката как ще познаеш? От майката са излезли братът и сестрата. Майката – това е най-възвишеното на земята, значи Христос подразбира Любовта – то е майката, която всичко жертва. Любиш ли, майка си; не любиш ли, не си майка. Всеки може да бъде майка. Да родиш – още не значи, че си майка. То е най-лесното – да родиш. Рибата ражда, т.е. хвърля хайвера си, в който има по 300,000 зародиша на малки рибчета. Но това раждане ли е? Някои от млекопитаещите раждат по 5–6 наведнъж. И това раждане ли е? А майката ще роди едно, в изключителни случаи две. Раждането е едно предисловие на майчинството. Ако сърцето на онази майка не е пълно с Любов, тя не е майка. Следователно, в определението на Христа: „Който изпълнява волята на Отца Моего“, той му е брат и сестра и майка. Майката познава ли кой е този, който е дошъл в нея? Дошъл е един дух от пространството. Този малък дух става голям човек. Питам: Този малък човек и големият човек един и същ ли е? Съвременните майки познават своите деца само по форма. Някои едва сега са почнали да ги познават по съдържание, а по смисъл – ще трябват още хиляди години. А за Духа, който е дошъл, той може да се познае само в новата култура. Сега аз не искам да ви обезсърчавам. Аз нямам нищо против. Но Христос подразбира нещата малко по-другояче. Много странен човек е бил той. Сега да ви направя едно сравнение. Има неща в света възможни и има неща невъзможни. Дъщерята на онзи циганин може ли да стане невеста на царския син? Никога. Тя може да си въобразява това, но възможно ли е? Не е възможно. Още по-невъзможно е да станете в тоя свят брат или сестра на Христа. Защо тази циганка не може да стане невеста на царския син? Защото за да стане такава, трябва в жилите ѝ да тече царска кръв. Следователно на онази мома, която може да си въобрази, че може да вземе царския син, казвам: Ти само си въобразяваш за нещата, които не може да станат. – Защо? – Защото в тебе не тече царска кръв. Даже и да тече, пак има известна невъзможност. Може царският син да има известни капризи – не те обича. И той тогава не може да се ожени за тебе. Следователно някои искат да кажат, че е много лесно да бъдем братя. Всеки може да каже, че е брат, но Христос какво казва? И дъщерята на циганина може да каже: „И аз ще се оженя за царския син“. И тя може да си представи, че се е оженила за него, че всяка вечер се жени за царски син. И знаете ли на какво ще замяза това? Един българин, който се е завърнал от чужбина, заварил майката и дъщерята да плачат. Пита той какво е, защо плачат, а майката разправя: „Снощи нашата дъщеря е сънувала, че се е оженила за царския син и родила дете, но детето умряло и сега плачем за умрялото дете на царския син“. Бащата се почудил и казал: „Такива глупави хора като вас не съм видял на света и ако не видя по-глупави хора, няма да се върна при вас“. И почнал той да странства, пак в България, но не в тази, сегашната, а в едновремешната България, преди 10,000 години. Странствал дълго и намерил един българин – тогава в тази култура гащите били на мода – и този българин дал да му ушият гащи, но не знаел как да ги обуе. Мислил, мислил как да ги обуе и най-после ги свързал на покрива и искал да се хвърли в тях, та така да ги обуе. Бащата минавал, видял го и му казал: „Чакай, какво искаш да правиш?“ – „Уших си гащи, искам да ги обуя.“ – „Е, приятелю, така не се обуват гащи, снеми ги и аз ще ти кажа как се обуват.“ Та сега и вие разрешавате този въпрос на християнството, както този българин, който искал да обуе гащите от покрива. И аз казвам: Всички така го разрешавате, от покрива, от горе.

Значи необходима е тази воля, т.е. Любовта, като един велик принцип, трябва да проникне в човешката душа; и само тогава може да се съединим с Христа и да станем брат и сестра и майка на Христа. Възможно е по закона на прераждането, тази дъщеря на онзи циганин – Провидението може тъй да нареди – да се роди в царски род и да се ожени за царския син. И тъй, невъзможното в този живот става възможно в друг живот, но време трябва. Сега Христос това подразбира за нас. Но ние трябва да изменим времето. Сега вие седите и казвате: „Да бяхме и ние във времето на Христа!“ Ами че нали милиони хора бяха във времето на Христа, колко учени хора имаше, на които Той е говорил, но те приеха ли Го? Не го приеха. В техните очи Христос беше един обикновен човек, син на един дърводелец. И всички онези, които вярваха в Него, евреите ги наричаха извеяни хора, дошли да оправят света, да внесат нещо ново. Не е така! И му правеха възражения: „Мойсей изведе народа из Египет и го преведе през пустинята и го храни с манна, а ти какво даваш? – Ето ние сме под римска власт, може ли да ни избавиш, може ли да станеш цар? Тогава ще те признаем“. Но мислите ли, че ако Христос беше станал цар, щеше да сполучи? Положението на съвременните царе не е много завидно. Защото щом станеш цар, ще имаш най-много неприятели. И където и да ходиш, ще трябва да се озърташ на четири страни. Значи царската кръв е необходима. И волята Божия, Любовта е необходима, за да бъдеш и брат, и сестра, и майка на Христа.

„Майка“ – подразбира закона на Любовта. Когато вие възприемете Любовта, ще разберете майчинството в друго отношение. В даден случай всеки може да бъде майка, но само когато Любовта се прояви в твоята душа. Може да бъдеш един слуга на живата природа. Когато се яви в света някой велик Учител, той трябва да носи нещо много съществено, което да е вложено в живата природа. Аз не разбирам по думите „живата природа“ това, което съвременните естественици разбират. За нас природата е нещо велико, не само в своето устройство, но и онази интелигентност и разумност, която тя проявява. И всички ние днес се намираме под прямото ръководство не на Бога, а на природата. И всеки ден тя си носи своята пръчица. И тя е толкова внимателна, че като я сложи отгоре ти!... Някой път ще я сложи на ръката ти – ревматизъм ще имаш; някой път ще я сложи на сърцето ти – сърцебиене ще добиеш; сложи я на дробовете ти – охтика ще имаш; на главата – главоболие и т.н., и ти казва: „Ония органи, които аз създадох в тялото ви за ваше добро; ония сили, които вложих във вас, ония чувства, вие не ги употребихте на мястото им“. И следователно тя правилно наказва съвременните хора. И сега цяла една наука иде да помага на човечеството. Против кого? Против оная Майка, която учи децата да се изправят. Тогава дойде лекарят и каже: „Той има диабет“, но не обяснява причината на болестта. Какво нещо е диабет? – Захарна болест. – Каква е захарната болест? – Натрупване на захар в организма. – Е, какво лошо има от това? Колко струва сега един килограм захар? Причината трябва да се знае: защо тази захар се е натрупала в организма. Тази захар трябваше да се даде на други хора. Природата не търпи излишък. Той е събрал сума захар, иска да продава. И природата казва: „Ти имаш диабет. Захарта ще изхвърлиш навън“. – „Не зная как.“ Дойде лекарят, ще ти турне една инжекция, две, три, четири – това е лекът. Освободете се от „диабет“! Добрите, сладките неща не ги желай само за себе си, но и за другите. Аз не искам да лекувам, но за да видите, ако има някой захарна болест, в 10 минути ще го излекувам. Аз няма да му взема много, но не и малко. Ако е богат, ще му кажа: „Десетте милиона ще дадеш, животът си съвършено ще измениш и ще го посветиш на Бога, много няма да ядеш“. И ще му турна една строга диета, каквато не е виждал. После ще му кажа: „Обикалял си чуждите жени, опропастил си чуждите семейства – всичко това трябва да изправиш, и тогава болеста ще се махне“. И когато в християнството се каже: „Да се покае човек“, гръцкото православие разбира да му турне попът епитрахила, да му чете няколко молитви и тогава му се прощават греховете! Природата така лесно не прощава. Вие може 10 пъти да турите епитрахила, и пак греховете ви да останат. Природата ви прощава само като се съобразявате с волята Божия, и не само да я имате като прост закон, но да приложите този закон в живота; и този закон да проникне като една велика Любов във всичките ваши мисли и желания, да станете братя, сестри и майка на Христа. А щом станете братя, сестри и майка, тогава ще влезете в новата наука, която ние сега проповядваме. Сега при мене идат някои и казват: „Как може да стана ученик, как може да узная тайните на природата, как може да ми се отворят очите?“ Но аз ги гледам, гледам и казвам: „Има време още за тебе, по-сетне ела“. Ами че ако аз му кажа: „Всичките пари, които имаш, ги дай“, той ще вдигне ръката си, ще се почесе по главата и ще каже: „Чакай да помисля малко“. Той не е готов. И аз пестя време и пространство и казвам: „Не е за тебе“. Ако го попитам: „Може ли да станеш ученик?“ той ще ми говори два часа, че може да стане. Не, не тъй!

Сега ще ви кажа: За да може да станеш ученик, за да може да ти се поверят онези тайни на природата, ти най-първо трябва да станеш брат и сестра и майка на Христа. Правилото е ясно. Волята Божия като мине през всичките живи клетки на твоя организъм и обърне твоята материална и реална любов, ти ще бъдеш пред вратата на Храма, и Христос тогава ще излезе и ще каже: „Добре дошъл, брат, сестра и майко!“, ще турне ключа, ще отвори вратата и ще те въведе в „Храма“. И ще почне да ти разправя за ония велики тайни в природата. Вие не сте още в природата. Говоря алегорично. Природата е още заключена за вас, а вие обикаляте само около нея. Тя е един велик, но затворен свят. Знаете ли какви красоти има в нея, какви същества живеят в този свят? В този свят са останали все тия великите царе, князе, лордове, професори. Това са все пропаднали ученици от векове, фалирали търговци. За тях вече нищо не съществува, затова те са сакати, слепи, хроми и глухи. Това е съвременният наш свят – фалиралият свят. Аз го наричам света на фалиралите ученици, които не са издържали най-елементарния изпит на братство и сестринство. Те са извън природата. Сега не казвам това за всички. Изобщо туй е положението на света. За света говоря аз. И този е най-правият възглед. Сега вие ще кажете: „Но ние, които сме оставили всичко, нас какво ни очаква?“ Казва Христос: „Няма никой, който да е пожертвал или баща, или майка, или къща и да е изпълнил волята Божия, че да не приеме стократно и в бъдеще живот вечен“.

Вие едва сега сте започнали. Направили сте въведение. Някои от вас са написали първата глава, поздравлявам ви. Някои са написали втората глава, някои третата, четвъртата. Но не си правете илюзии: докато не напишете цялата си книга, не казвайте: „Като моята работа няма“. Ти не знаеш каква е твоята работа и каква ще излезе тя. Само когато я завършиш, само тогава ще знаеш.

Онзи, който иска да бъде брат, сестра и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в света. Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце, чисто като кристал; в ума му да има светлина, като слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа, като цялата вселена; един крепък Дух, като Бога!

Това е, което се изисква и което е необходимо. Аз не ви говоря това за обезсърчение. Аз искам да ви покажа какви велики закони лежат скрити в живота. Велика е волята Божия. Тя няма да се измени никога, по никой начин. Това е една математическа проблема, която трябва да се разреши. Докато не изпълниш волята на този Единния Отец, Който е горе, на Небеса, не можеш да станеш брат и сестра на великия Учител – Христос. Знаете ли какво значи „Отец“? Отец – това е Онзи, Който движи света; Онзи, Който туря всичко в ред и порядък; Който се грижи и промишлява за прогреса, за условията на всички същества, които е създал. Пред Неговите очи и пред Неговия ум всичко това седи ясно. И Той е предвидил всичко така добре, че нищо не е пропуснал. И казва Христос: „Който изпълни волята на този Мой Отец, Който знае всичко, Който движи земята; Който нарежда хармонията в света, само той може да ми бъде брат и сестра и майка, както тия – Моите ученици. Само който има тази Негова интелигентност, Неговата Любов, Истина, Мъдрост, и всичко туй да проникне в душата му, той може да бъде Мой брат, Моя сестра и Моя майка“. Не се обезсърчавайте, защото ако се обезсърчите, вие ще замязате на циганската дъщеря; това се казва само по форма. В следващия живот все ще имате царска кръв и може да вземете царския син. Аз ви казвам единствения път, по който може да изпълните волята на Отца. Вие сега точно изпълнявате волята Божия, но под камшика на стражаря, под строгото заплашване на закона. Отиваш войник и казваш: „За отечеството отивам да изпълня волята Божия“. Патриот си, защото камшик има.

Но когато говоря за волята на Онзи Отец, тя е диаметрално противоположна на тази воля. Да изпълниш волята Божия, то е най-възвишеното, най-святото, до което можем да достигнем в тоя живот. Ще ви приведа един малък разказ. В древността при царя на арманите живял един благочестив слуга, който един ден, по невнимание, направил една погрешка и царят взел и го осъдил на смърт. След присъдата, след екзекутирането на този слуга, явил се един от видните мъдреци на тази държава и казал на царя: „Понеже постъпи несправедливо с този слуга, ти ще се ожениш и ще имаш син, но той ще бъде глух, сляп и ням. И туй е най-малкото наказание, което Провидението ще ти даде“. И действително, на царя се ражда син, тъй както казал този мъдрец: той бил сляп, глух и ням. И той се оплаквал, че неговото нещастие било най-голямото в света. Тогава мъдрецът се явил втори път и казал така: „Понеже вие не приехте на драго сърце това наказание, ще ви се даде по-голямо от това“. И си отишъл, но не казал какво ще бъде това наказание. И тръгнал царският син да пътува по света, да търси лек за себе си. Дошъл в съседното царство на келвите. Тамошният цар имал дъщеря, тя била много красива, но никой не виждал нейното лице, тя не се интересувала за хората, не искала да се явява пред хората никога, но като чула, че този сляп, глух и ням царски син дошъл в нейното царство, тя го поканила на гости у себе си и му казала: „Искаш ли аз да снема от тебе малко от страданията?“ – „О, ти ще ми направиш най-голямото добро“, отвърнал той. Попипала го тя за очите, за ушите и за езика, и на царския син се възвърнали чувствата, но тя се скрила за него. А той, като я видял, така се влюбил в нея, та като я изгубил, много се наскърбил и казал: „Първата ми скръб е нищо пред тази“. Сега вие сте в положението на тоя царски син, който е бил сляп и глух и ням, и забравили сте греха за убития добър слуга и казвате: „Няма ли някой, който да ни отвори очите?“ Има, но ако ви отворят очите, вие ще бъдете 10 пъти по-нещастни. Няма по-голямо нещастие от това – да видиш Любовта, а да я нямаш.

Следователно, какво ще правите вие? Ще търсите царската дъщеря ли, или ще изправите греховете си? Да, вие трябва да възвърнете живота на онзи убития слуга. Баща ви, майка ви, всички трябва да възвърнат този несправедливо отнет живот. Значи, за да дойде този принцип, всяко престъпление трябва да се помете, ни помен не трябва да остане в света от престъпленията. Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят и когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри и братя и майка. Тогава елате при мен и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви въведа вътре. Ясно ви говоря! Герои се иска да бъдете в новото учение; герои, а не страхливци! Нови неща ви трябват! Дипломи от университета не ви трябват. Доктори били, свещеници били, каквито и да са, все кавалери били, все честни били. Светът е пълен с „честни“ хора, а все пак безчестието царува от единия край до другия. Свършил с диплома, а като го туриш на най-малкия изпит, не може да го издържи. Христос е проверил и казва: „Туй учение, върху което почива сегашният обществен строй, е фалшиво във всичките си основи, то е изживяло“. Каквото и да правите и каквото и да учите, все там ще си остане. Върху вас лежи едно наказание, че сте родили един син сляп, глух и ням. И така е сега. И ако вие ме попитате – защо не може да живеете добре? Ще ви отговоря: Слепите, и глухите, и немите хора могат ли да живеят добре? Не само да кажете: „Аз те обичам“. Туй е американска реклама. В туй „обичам“ няма никаква обич. Някой каже: „Аз съм свят“, а няма никаква святост. „Аз съм учен“, а няма никаква ученост.

И тъй, ще разберете, че елементът, това е волята Божия, върху която вие трябва да турите мисълта си. Трябва да се спрете тогава и да кажете: „Готов ли съм аз да изпълня волята Божия?“ И когато дойдете да решавате този въпрос, не трябва да казвате: „Аз мъж имам, деца имам“. Нямате мъж и деца. „Аз съм честна жена.“ Далеч е честността от тебе! Де са честните хора днес? Аз говоря не според мярката, която вие разбирате, говоря от гледището на брат, сестра и майка! Аз говоря на онези, които се приготовляват.

На вас ви давам упътвания и туй, което аз ви говоря сега, в миналото трябваше 30 години да прекарате в някоя пагода или капище и да ви се дадат много изпити, за да ви се кажат тия думи, които аз ви казвам. Сега пак ще кажете: „Чудна работа, този строй не бил строй, туй учение не било учение, нашите съвременни майки не били майки. Е, какво сме ние тогава?“ Ще кажете още: „Нали сме ние християнски народ, служим на Христа, познаваме учението Му?“ 1914 година показа какви са християнските народи. 25,000,000 християни станаха жертви на бойното поле, а и още 25,000,000 останаха осакатени, инвалиди, значи всичко 50,000,000. А Христос е казал: „Не убий!“ И помислете тогава. Как ще оправдаят съвременните християнски народи този позор. Той е написан в Небето. Тия народи не са християнски, а езически, под християнска табела. И сега е дадена заповед от природата, и тя е дигнала пръчката си, и от тия народи ще се дига само прах и пух. Ни един народ от днешните няма да остане неотупан и греховете му неочистени. И ако някои останат неочистени, те ще бъдат малки остатъци от тази стара култура. Това е, което казва Христос за онези, които не са извършили Божията воля. Сега в тия народи има зародиш на ново човечество – ще излезне друг народ на братство, на сестринство и майчинство. Следователно следващата раса, в която ще се народят новите народи, ще бъде раса на братство, сестринство и майчинство. А сегашните народи са на робство, слугуване, на труд, на мъчения и страдания. Това са съвременните народи. Сега, за да минеш от България в Англия, за да ти дадат един паспорт, ще видиш и ще патиш. Не трябва да си правим никакви илюзии. Този морал на Христа е странен. Странен е бил Христос, особен човек е той: не прави никакъв компромис с никого, а говори само истината и изисква само нея.

Сега вие искате да бъдете герои, казвате: „Аз работя за Христа“. Нищо не си направил още! Тъй казва Христос. Като казвам „нищо“, ти може много добри работи да си направил, но не още същественото: ще бъде смешно, когато някоя мома ми направи хиляди услуги и иска за това да се ожени за мен. Може царският син да се е спрял, по една необходимост, в дома на циганина, но циганската дъщеря от това да си мисли, че той може да стане неин зет, това е смешно. Тъй си мислите вие. Не, не; той ще ви остави някое благословение – той е благороден, но нищо повече от това.

За да станете братя и сестри, непременно волята на Отца трябва да пребъдва в душите ви. Никога няма да говорите за вашето благородство. Съвременните учени казват, че от въглена се образува диамантът. Аз оспорвам това и казвам: От диаманта се образува въгленът. Те казват: „Въгленът, като се стопи, той се пречиства и става диамант“. Аз казвам: Диамантът, като не е запазил блясъка си, става на въглен. Ако си диамант, това показва, че не си опетнен. От грешен човек праведен не може да стане. Как може от грешен човек да стане диамант? Диамантът си е всякога диамант! Около диаманта може да се образуват известни наслоявания и той да потъмнее, но то е само едно опрашване отвънка. И аз казвам: Изгорелите от огън диаманти са станали въглени. Кой е този огън? То са необузданите човешки страсти, които са образували всичките тези въглени. Съвременните учени хора казват: „Голяма топлина, голямо налягане се изисква, за да се образува диамантът“. Тук сме съгласни. Диамантите се образуват от огъня на Божествената Любов, и при налягането на Божествената Мъдрост, и при действието на Божията воля. Диамантът, този камък, е едно живо, разумно същество. Аз съм срещал много диаманти, които се оплакват и казват: „Нас ни предават все от ръка на ръка, продават ни, някой каже: „Много хубав камък“, вземе ни, но щом се намери натясно, веднага ни продава. Постоянно ни продават, като овците и говедата, но затуй пък и ние никога няма да им разкрием нашия живот, и хората никога няма да ни разберат; те може да ни продават, колкото искат, но на тези хора ние няма да разкрием нашия живот“. Говоря фигуративно. Дойде някой праведен, а хората го продават от едно място на друго. Но с продаване нищо няма да се уреди. Който иска да стане ученик, не може да започне новото учение, ако не изпълни волята на Отца и стане брат, сестра и майка на Христа.

Сега вие сте започнали вашето предисловие, написали сте, може би, първата глава, продължавайте. Защото ако мъжът ви е много лош, той ще ви даде мастило да напишете историята; а ако е много строг, той ще даде вятър и вие ще пътувате много бързо – ще има попътен вятър. Тогава Любовта ще превърне всичките противодействащи сили в добро за този свят. И там е дълбокият смисъл, който Любовта носи на душата, в която волята Божия се е реализирала. Тогава всичко в света ще се превърне за тяхно добро. И те ще разберат тайните, които Бог е определил да им се открият. И сега, ако ти се оплакваш от мъжа си, не си брат, сестра и майка на Христа. Ако най-малките мъчнотии не може да носиш, ти още не си брат, сестра и майка на Христа. Но ако можеш да издържиш всичко, ти си близо до Храма, ти ще влезеш вътре. Скоро ще дойде Христос, ще отключи и ще каже: „Влез в светилището, ти си ми брат, сестра и майка и може да бъдеш ученик“. И Христос казва на учениците си: „Ето моите братя, сестри и майка“. Това са условията за всички, които искат да станат ученици. Това ви казвам на всеуслушание! Най-първо трябва да бъдете братя, сестри и майка, да изпълните волята Божия. Любовта трябва да стане фактор в душата, в сърцата и в духовете ви, и така да се реализира и материализира, и тогава вие ще бъдете пред вратата на Храма, да приемете новия живот на възкресението.

Онези, които са готови, понеже има обявена от Небето мобилизация, има вече манифест издаден, всички, които искат, могат да се запишат. Тук няма картечници, а се искат само доброволци-герои, доброволно да сторят това. Които искат, нека се запишат. Нека си дигнат пушките, но без да убиват; ножовете, но без да пробиват; раниците; всичко туй да бъде спретнато, обути хубаво, цървули да имат, здрави и нови, достатъчно количество патрони да вземат, но ръце да не отнемат. Там няма запас. В сражението, което ще почне, патроните трябва да стигнат. Тази е сериозна работа; ще има „фъш“, „фъш“! И тъй, в тази нова мобилизация всички онези от вас, които искате, може да се запишете. Но как? Като идете там, там има една комисия: има един генерал, един полковник, подполковник, майор, капитан, един поручик, подпоручик, един фелдфебел, взводен, има и един ефрейтор и един прост войник. И той може да ви зададе въпроса: „Ти брат, и сестра, и майка на Христа ли си?“ Ако отговориш „да!“, той веднага ще те запише. За нашата мобилизация тъй бива. Вие ще ме запитате: „Де е тази комисия?“ Вие ще си спомните. Без обезсърчение. Аз ви казвам: Пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви ви казвам: За човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания бряг! Вашата душа ще бъде посредницата да ви направи братя, и сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила, е в състояние да направи това – тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате. Към нея ще се обърнете. Тя е простият редник, който ще ви запише. Не ходатайствайте никъде другаде. Идете при нея, кажете ѝ: „Моля ти се“, и тя ще ви запише. И аз мисля, че всички, които ме слушате, вярвате, че имате душа. Аз мога в 5 минути да докажа всякому, че има душа. Ние имаме други доказателства за душата. Тия доказателства знаете ли какви са? Те са ефикасни.

Преди 2–3 години дойде един доста учен човек и ми каза: „Аз мога в обществото навсякъде да си пробивам път. Имам два револвера, патроните са много ефикасни. Някъде ми се спре работата, и аз извадя револвера, гръмна и началникът веднага подпише заповедта. Единият мой патрон беше от хилядо златни лева. а вторият – също. И като ги гръмнах, работата стана. На следния ден отидох при министъра – не подписва да ми се даде служба. Извадих револвера. Гръмнах шест куршума и той каза: „Стига, не ме доубивай“, и веднага подписа“. „Видиш ли ги ти?“ казах му, „сигурно оръжие си имам“. И като вземе да гърми – умен човек е той, – няма да убие хората. Аз го похвалявам. Дето ще тегли един куршум на министъра и да го убие, по-добре е да му тегли шест по хилядо. Тъй и единият е здрав, и другият е здрав. Но туй е за предпочитане пред голямото зло. Туй е философията в съвременния живот, но тя не издържа критика: той физически си остава здрав и читав, но духовно е мъртъв.

Сега ние ще се повърнем към ония основни неща. Във вас вложете тази воля, не Божията воля. Бога вие не знаете. Той е неизвестен. А онзи Отец, за когото говори Христос, неговата воля ние я знаем. Той се е пробудил и казва тъй: „Всички ония Мои деца трябва да изпълняват Моята воля“. И връщане няма, всички трябва да изпълним Неговата воля. Всичко може да стане, цялата вселена може да се разруши, но да се измени тази воля – никога! И този Отец ще тури в края на краищата най-силен огън и ще ни накара да изпълним Неговата воля. И да знаем, че Неговата воля е свещена. А Христос казва: „По-добре е сега“, в Неговото време. Аз казвам: Волята на Този Отец иде сега в света.

Сега от едната страна вие имате царския син – сляп, глух, ням; от другата страна имате красивата царска дъщеря, и на трето място имате онзи убития слуга. Как ще разрешите този въпрос?

Някои казват: „Да ни се отворят очите, да виждаме“. Опасно е да виждате сега. Но пък ако се боите, онзи слуга ще ви чака. Той няма да ви извини. Вие се намирате между две дилеми: между царската дъщеря и убития слуга. Какво се иска сега? Един начин има, по който може да се разреши въпросът: да реализирате волята Божия, да възприемете Божията Любов. То е тясната врата, това е тесният път, през който всички трябва да минете. Аз говоря само за онези, които искат да бъдат ученици и в които съзнанието е пробудено. Няма какво да спорим. Туй е едно учение, което ще проверите. То е така.

И сега аз ви призовавам да се запишете в новата мобилизация. По цял свят е издадена вече поканата, в цяла Европа, в Америка и във всички християнски народи, и в езическите, навсякъде става записвания.

И тия, които се запишат, ще се нарекат Божи народ. Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на Бога живаго. Те ще образуват новите поколения, те ще бъдат гражданите на новата култура, на Царството Божие. Небе и земя ще поздравлява всички онези от вас, които ще се запишат. Може да има някои записани, но всички, които не са се записали, да бързат, защото време не остана. Иде време, когато ще се затворят тефтерите, и тогава не може вече да се запишете. Десетдневен срок е даден – това са Божии дни, дни на благоволение.

И тъй, желая, от моето гледище, да бъдете в бъдеще и братя, и сестри, и майка на Христа, да изпълните Неговата воля и волята на Отца; и тогава ние вече можем да кажем, че Царството Божие е слязло на земята.

Беседа държана на 19 октомври 1921 г. в София.

Тогаз те ще просветнат!

Тогаз праведните ще просветнат като слънцето в Царството на Отца си.

Който има уши да слуша, нека слуша. (Ев. Матей 13:43)

Христос казва: „тогаз“. Кога? Т.е. в бъдеще. Бъдещето – това е пътят, който има да се извърви; миналото е пътят, който е извървян; а настоящето е почивка. Имат три неща важни: „Праведните ще просветнат в Царството на Отца си“. Той не казва, че на земята ще просветнат, или горе на Небето ще просветнат, но определя точно: ще просветнат в Царството на Отца си. Де е това царство? Това не е царство на природата, понеже домът на природата е дом за възпитание на малките деца. Там има пръчица, има тояжка. Туй знание, разбира се, е недостъпно за хора с обикновени умове. Туй, което аз ви говоря, не е за обикновени умове. Но вие ще ми възразите: „Какви са нашите умове?“ – Ако не ме разбирате, вашите умове са обикновени; ако ме разбирате, умовете ви са необикновени. Щом разбирате математиката, умовете ви са необикновени. Думата „праведен“ не е такава празна дума, както сега я разбирате: праведник. Христос влага нещо особено в тази дума. „Праведните ще просветнат“, значи правда, в която има светлина. Питат ме някои: „Ти как мислиш за мене, праведен човек ли съм, или съм неправеден?“ – Ако издаваш светлина, праведен си, ако не издаваш светлина, никаква правда няма в тебе. Същият закон е и тук. Някой казва: „Аз умен човек ли съм?“ – Ако мислиш за велики и възвишени работи и можеш да ги разрешаваш – умен си, а ако за нищо не мислиш, ти си един първокласен глупец. „Ама – ще кажете – ние за всичко мислим.“ За какво мислите? За какво мислят съвременните хора? Вземете известни проповедници, които завземат едно от най-видните места и се занимават с най-възвишени предмети. Мисълта, с която умът на този проповедник е завзет, е просто той да може да държи една отлична проповед, да направи ефект, за да го харесат неговите слушатели. И този е човекът, който иска да се хареса на хората, да проповядва на хората; той иска да им покаже правия път, как да се спасят и как да идат при Бога! Аз ни най-малко не осъждам този човек, но той или не разбира своето призвание, или не разбира самото призвание на проповедник; или се е домогнал на това място, като онзи с пръчицата, понеже е лесно да се вдига пръчица. Лесно се проповядва днес. Днес всеки може да проповядва. В Америка има 80,000 проповедници – преди 20 години бяха толкова, – а сега вече предполагам да са 100,000, а може би и 120,000. Ако влезете в къщата на някой проповедник, ще забележите една богата библиотека със знаменити проповеди и други именити автори. Сега той иска да проповядва върху правдата. Завърти библиотеката, извади книгата, в която е писано за правдата, погледне еди-кой си какво е казал и в неделя излезе и проповядва върху правдата. Ами че в България има малки деца, които декламират отлично хубави стихотворения на различни поети. Каква разлика има между проповедника и тях? Разликата е много малка. Щом дойдем до съвременните християни, те ще прочетат някоя хубава книга, ще се въодушевят и след като я прочетат, тръгват и разправят наляво и надясно, но след 4–5 дена се връщат – нищо не останало. Туй не е ли същото, като когато те нахранят с някоя кокошка? Ти си уморен, гладен, отмалял, и след като изядеш печената кокошка, казваш: „Аз сега всичко мога да направя“. Но след 24 часа трябва друга печена кокошка. Кокошката е, която в тебе може всичко да направи. Без кокошката ти нищо не можеш да направиш. Ще питам сега, при всички тези книги, които сега са написани, ако нямаше печена кокошка, как щяхте да проявите вашето знание, вашата правда и вашата мъдрост? И тогава във вас ще остане едно такова желание. Ще ви приведа един анекдот, разказ. В древността, далеч, един цар ходил на лов и като не можал да намери никакъв лов, вижда една мечка със своите малки мечета. Вдигнал той своя лък и я убил. Явяват се тогава духовете на гората и му казват: „Понеже ти уби тази мечка и децата ѝ сега ще умрат преждевременно, ти ще се ожениш и ще ти се роди един син, който ще има мечи уши“. Но на царя се струвало, че туй е само шега. Обаче станало и действително. Той се оженил и първият му син имал мечешки уши. Синът, като наследил престола на баща си, срам го било и винаги си криел ушите. И всеки берберин, който ходил да го бръсне, царят издавал смъртна присъда – и него „обръсвал“. Тъй че не била много завидна длъжността на бръснарите при този цар. Защото и тях ги „обръсвали“ по всичките правила. Обаче най-после дошъл един млад, красив и привлекателен берберин, молил се на царя и казал: „Аз никога няма да говоря за твоите уши, няма да издам твоята тайна и ще идвам всяка седмица и ще те стрижа, и ти ще бъдеш свободен; само недей ми взима живота“. Съгласил се този цар. Обаче берберинът почнало да го надува нещо, той искал да каже, че царят има мечи уши, но не смеел, защото рискувал с живота си. Разболял се. Най-сетне ухитрил се, отишъл на полето, изровил една дълбока дупка, турил устата си в дупката и казал: „Царят има мечи уши!“ Затворил дупката и му олекнало. Но на същото място израснала една свирчивина. Минавало оттам едно овчарче и рекло: „Чакай да си направя една свирка“. Като свирел, кавалът почнал да казва: „Царят има мечи уши“. И тъй, из целия град се чуло: „Царят има мечи уши“. Царят повикал тогава бръснарина и го попитал: „Ти нали обеща, че няма да казваш, а сега целият свят знае, че аз имам мечи уши“. – „Никому аз не съм казвал, само на дупката казах“, изповядал си греха младият бръснарин. Тогава царят казал: „Такава е била волята Божия“. Е-е, питам сега, какво спечелил онзи, който е казал, че царят има мечи уши? Значи в света законът гласи – така казва Христос: „В света няма скрито-покрито, което да не се разкрие“. Следователно по същия закон и правдата няма да остане неразкрита.

Сега всичките хора искат да бъдат праведни. Но какви? При сегашните праведни, които са без светлина, всеки е праведен, всеки е честен. Но при този праведен не можеш да прочетеш нито едно просто писмо, нито една глава от Евангелието, нито една свястна книга. Сега за праведните всички казват: „Не ни трябва правда. Който е праведен, да си отиде горе“. Обаче иде ден, когато правдата ще излезе тъй, както излезли „мечите уши“. Така един ден, по самия закон – чрез светлината – правдата на праведните ще излезе наяве и целият свят ще знае. Кой свят? „В Царството на Отца Ми – казва Христос – ще просветнат праведните.“ Тогава вие може да възразите: „Какво ни интересува нас, че праведните ще просветнат?“ Много важно е туй. Без светлина в света не може да има еволюция.

Преди милиарди и милиарди години тия същества във вселената – праведните – са минали при Отца и са придобили тази светлина. И благодарение на нея светът сега вижда. И това е светлината на праведните. Кои са праведните? Светлите ангели, служителите на Бога, които са просветнали. И следователно сегашната светлина – това е един изблик на тази правда. И ако те престанеха да светят – да живеят в правда, с нас всичко на земята би се свършило. Ако вие ме запитате: „Защо има нужда от правда?“ – За да могат бъдещите поколения да живеят във вашата светлина. А животът има нужда от светлина. От светлина, която ще се прояви в Царството на Отца ви. Христос подразбира онзи велик, разумен Божествен свят, дето праведните схващат дълбокия смисъл на нещата. Вие ще питате: „Тук на земята ще дойде ли правдата?“ – На земята никаква правда няма да дойде! Откак светът е засветувал, земята е пълна само с неправди и кости. И докато се свърши тази епоха, тя ще бъде пълна с кости; и всички съвременни хора, и те ще оставят своите кости. Защо? – Защото на земята няма правда. И съвременните хора страдат от безправие – страдат от нямане на светлина. И когато ние говорим за правдата, казвате: „Аз съм честен човек, баща ми е бил справедлив“. – Да, баща ви е бил справедлив, като обикновените праведни хора. Аз говоря само за онези, които искат да бъдат ученици. Някой казва: „Мога ли да бъда ученик на Христа?“ – Можеш да бъдеш ученик на Христа, но твоята правда трябва да издава светлина, не – обикновена светлина на газ и на електричество; по-особена светлина се изисква. Ако е за електрическа светлина, тя лесно може да се придобие; ако е за газ, още по-лесно, от восък също.

Светлина, която произтича от правдата, това е есенция на онази светлина, която дава живот: тя е светлина, която носи живота в себе си. И пак ще ви кажа: Тази светлина вие не може да я възприемете, ако нямате Любов. Сега вие ще кажете: „Е-е, ти ни проглуши ушите с твоята любов“. Не, не, вие Любовта още никак не сте я усещали. Не сте усещали още Любовта, нито дори предисловието на Любовта. Бог е Любов, това е наука за бъдещето, за шестата раса. На нея Любовта ще се изяви. И казва Христос на едно място: „Аз ще се изявя на ония“. На кои? Които са праведни и които ще просветнат в Царството на Отца. На тях Любовта ще се изяви. Следователно Любовта не може да се изяви на човек, в когото няма правда. Мислите ли, че вашият възлюблен, който иде при вас и на когото вие кроите един капан, ще изяви своята любов? Никога! Мислите ли, че Господ ще направи такава погрешка, че Христос ще се отдаде на такава слабост – да се изяви на вас, които не може да издържите дори най-малкия изпит в света? Никога! Евангелистите казват: „Христос се изявил нам“. За да се изяви той, най-първо праведният трябва да просветне. Аз зная, мнозина от вас ще кажат: „Ама кога ние ще просветнем?“ В бъдеще. Законът е – когато вие бъдете праведни, не в обикновения смисъл праведни. Правдата, това е едно качество на човешката душа. Всяка душа е родена да бъде праведна, и отначало тя е била праведна. Придобийте това качество – онова ваше наследство, което ви е дадено, – да бъдете праведни. Всяка душа трябва да бъде праведна. Защо? За да може от нея да излезе великата светлина, а щом имате тая правда и светлина, Любовта ще ви се изяви. Питам ви вас, които ме слушате, турихте ли си вече най-хубавите дрехи, рокли, перца, ръкавици? Кога слагате най-хубавите дрехи? Нали на Великден, когато светлината е най-голяма. Когато се стъмни, казвате: „И със скъсано може да се ходи“. И когато някой от вас иска да бъде красив, умен, това се подразбира – че той трябва да живее в онази Божествена светлина.

Сега аз ще ви дам две правила за правдата. В далечното минало – това е един окултен разказ, мистически е изказан той – между „тамарите“, един народ далечен, от който няма сега остатъци, и един друг народ – „вензи“. Синът на тамарския цар, Тамар се наричал той – отишъл в царството на вензите да следва и да изучава своите науки. Той, като царски син, се домогнал да влезе в едно от най-знаменитите училища на времето, дето само малцина са били. Там се запознал с царската дъщеря на вензите. Тогава заедно учели момчета и момичета. Един ден, когато двамата се разговаряли – вижда се, между тях се завързала симпатия, обич или любов, по който и да е начин, – този момък се обърнал към тази мома и ѝ казал: „Виждам, че ти спрямо мене не си разположена, не ме обичаш“. Ще кажете: „То е обикновено нещо“. На мъжа си, на приятеля казвате: „Не ме обичаш“ – това е нещо много обикновено. Но чудното било това, че като казал той тия думи, от нейните очи потекнал такъв порой от сълзи, че тя се стопявала, стопявала и се обърнала на вода и изчезнала. Значи скръбта ѝ била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята. Той познал своята погрешка и почнал да плаче за своята възлюблена. Тогава из земята израснал един бял крин. Той се зарадвал и казал: „Ти си за мене утеха, кажи къде отиде моята възлюблена?“ – Но кринът мълчал. – „Кажи, защо мълчиш като ням?“ И кринът започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил. Сега вие ще кажете: „Слава Богу, ние от тези престъпници в света не сме“. Колко пъти вие казвате: „Този крин е безгласен, неинтелигентен, неразумен“. Имате право да го откъснете, да го носите навсякъде и да казвате: „Той е едно цвете“. Но този крин е жив, и в него аз виждам правдата, от която всички кринове светят. Те са разумни същества и знаят да говорят. Но царският син не е знаял още езика на крина, не е знаял езика на вензите. А „вензи“ знаете ли какво значи? – Съединение с Бога, или обединение с Него, или, както го казват източните народи – как го казват те? Една дума, в която душата се поглъща, потопява в Божеството – Нирвана. Някой ще каже: „Как да се погълна в Бога?“ Не поглъщане тъй, както вие мислите. Ако влезете през някоя хубава врата в някой хубав палат, то е поглъщане, вие ще се изгубите вътре; но вие се изгубвате, за да може да разберете великите тайни, които са скрити в него. И човек трябва да влезе в този Божествен свят, за да може да разбере дълбокия смисъл. Само по този начин той ще разбере защо е слязъл на земята.

Следователно праведният няма никога да каже: „Ти не ме обичаш“. Праведният няма никога право да каже: „Ти си грешен“. Но вие ще възразите: „Нали Господ ще съди света?“ Ама че светът и сега се съди. Ако аз тегля кибрита и има две свещи, и едната се запали и гори, а другата не гори, присъдата е произнесена вече: Ще кажа: Едната свещ гори, а другата не гори. Защо? – Трябва да има причина: може във фитила да има нещо, или в самия восък да има нещо, но все има причина. Като говоря тъй, разбирам: Всички други могат да бъдат праведни и да издават светлина. А душа, която не иска да свети, е душа, която се бори с Бога. Такава борба е имал един от видните представители на Израил – Яков. Като се е връщал при баща си, той цяла нощ се е борил с Бога. Най-после, този неизвестният го бутнал в бедрото и той охромял. Сега всички се борите с Господа. Вие искате да го заставите да ви даде всичко в този свят, каквото вие искате. Казвам: Било ли е време, когато Господ да не е давал на хората каквото са искали? Не е било. Ние сме най-своенравните деца. От памтивека Бог постоянно се жертва. Ние живеем в неговия живот. Ние сме всички храненици. Разбирате ли? Храненици, ама хиляди и хиляди същества дават своя живот за вас. Житните зърна дават своя живот, черешите, орехите, кокошчици, патици, агънца, теленца и други тям подобни, всичко в света дава своя живот. За кого? За тези храненици, които имат особено мнение, че всичко за тях трябва да се жертва, а те за никого да не се жертват. И когато ние направим някой път едно добро, то е една жертва от излишъка. Имаш някоя варена кокошка, държиш я няколко дена и когато се развали, дадеш един копан на някого и казваш: „Да знаеш, че аз ти направих едно добро“. Ти имаш 100–200 работника, които работят за тебе. Ти изваждаш 100–200 лева и казваш: „Да знаете, че аз съм човек щедър“. Пишеш един ден едно съчинение; но с туй знание колко професори са се мъчели да ти напълнят главата? Казвате: „От мене да замине“. – Нищо не е заминало от тебе. Кажете ми едно добро, което вие сте направили. Нека дойде един свещеник и да каже: „Аз направих едно добро“. Тъй. Нова философия е тази. И следователно онзи, който иска да бъде ученик на Христа, трябва да се освободи от всички заблуждения на тази стара култура, която е внесла всичкия разврат, която е покварила всичките отношения между братя и сестри, която е развратила бащи и майки. И съвременният свят се е сплул. Разврат навсякъде – и в църквата, и в училището, и в управлението. И тия хора искат да живеят! Не. Едно велико наказание иде от невидимия свят, и всички ще познаят, че праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Ние няма да ги изпъдим тези хора, а ще напуснем земята, ще си вдигнем багажа, а египтяните нека си правят кирпичите. Ние ще напуснем тази земя на неправдите. Тъй сме решили, и ще го свършим! А тия, които останат, да му мислят! Сега вие седите и казвате: „Чакайте да си помислим, да се осигурим, да станем малко праведни, че да влезем в Царството“. То е едно учение на лукаваго. Праведен да станеш ти, който си излязъл от Бога! Ти трябва да осветиш името на Бога и да съзнаеш, че Бог се е жертвал, жертвал, жертвал, с милиарди пъти във всички същества. Да дойдеш в тази светлина и да разбереш, че не живееш както трябва. Ти трябва да съзнаваш това.

И казва Христос: „Тогаз праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“. Кой има уши? Само онзи гениален човек може да слуша, само онзи музикант – който има изтънчено ухо, само той може да схваща най-деликатния тон в музиката; а който няма такова ухо, той нищо не схваща. Сега някой ще каже: „Нам времето не ни е дошло“. Аз не говоря за онези, на които времето не е дошло, а говоря за ония, на които времето е дошло. И вие, на които времето е дошло, няма да ми кажете: „Обяснете ми, това как става?“ Както Христос е казвал на Никодим: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие“. И той го попитал: „Как може изново да влезем в утробата на майка си?“ А Христос му отговори: „Ти си учител израилев и това ли не знаеш, тия елементарни работи не знаеш?“ И аз сега ще ви отговоря като Христа: Как може да просветнете, вие от 2,000 години християни, раждани по толкова пъти, минавате като правоверни, как да не знаете такава елементарна истина: праведните ще просветнат в Царството на Отца, т.е. в Царството на Любовта? На кой Отец? Той е Баща на Любовта. Това е то. И тази Любов е, която обединява цялата вселена, всички същества от единия край до другия, в тази велика хармония на Любовта; и Той е, Който жертва живота Си за всичките; и те живеят в Него, и Той живее в тях.

Сега, искам днес тази дума „правда“, „праведните ще просветнат в Царството на Отца си“, като влезете вкъщи да я напишете като мото. Вие ще ми кажете: „Аз съм виждал това, онова, света Богородица, Христа, светиите, много работи зная“. Радвам се, че сте видели, но това още не е същественото. Ти трябва да просветнеш в Царството на Баща си. Ти сам да видиш твоя Баща на Любовта. И когато видиш Баща си сам, това ще бъде един от най-славните моменти на твоя живот. Вие не сте видели вашия Баща. Вие сте го чували като едно ехо. Онзи Баща, който си го представяте, неговото лице виждали ли сте го вие? Когато чуете неговия глас, във вас ще се зароди желание, ще кажете: „И ние може да се жертваме тъй, както и Той“. И тогава вие ще бъдете готови всичко да дадете и няма да съжалявате, но ще кажете: „Много малко сме дали, бихме желали още с милиони години да живеем, за да можем да дадем още“. Това е учението, което Христос е проповядвал и сега проповядва – „Тогаз праведните ще просветнат като слънцето в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“. Който може, да разбира тази велика истина!

Следователно за онзи ученик, който няма светлина, няма правда. Въпросът е сега решен. Той ще си остане тук, при обикновения живот на земята. И тогава, при обикновения живот, знаете ли какво ще бъде? Аз ще ви опиша вашето бъдеще. Ето какъв ще бъде вашият бъдещ живот, ако останете: Един ден ще се въплътите във формата на някоя муха; паякът ще ви хване и ще ви изяде. После пак ще станете муха; пак ще ви хване паякът и ще ви изяде. След туй ще се родите във формата на овца; вълкът ще ви хване и ще ви изяде. Ще се въплътите в една кокошка; ще ви хванат и ще ви изядат. Ще станете една мида; ще ви извадят из водата и ще ви сварят с ориз в тенджерата. Охлюв ще станете; ще ви сварят, ще ви изядат. Риба ще бъдете; ще ви извадят от морето и ще направят майонеза с яйца отгоре. Прасе ще станете, в кочина ще бъдете, после кебапчета и бифтеци ще правят от вас. Това е съвременната култура. И тъй, целият ви живот ще бъде само на скарата, все ще ви пекат. И тия кокошки, това са все ваши братя, които не са просветнали. И когато просветнат в Царството на Баща си, там няма да има такова нещо. Там вие ще бъдете свободни. Ако не му е дошло времето, България ще бъде тъй. Но ако просветнете, както ви казвам, вие ще се освободите от всички страдания на лукавия. Това не е само една философия за заплашване, а е една велика реалност. А който не вярва, ще опита.

„Праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша.“

Сега, понеже мобилизацията почти се привършва, разбирате ли, аз затварям мобилизацията днес. За колко дена беше тя? – За 10 дена. Колко дена са изминали? – Две недели. Тъй че мобилизирането се свърши вече. Който се е мобилизирал, той ще влезе, а който не е, ще се мобилизира в мобилизацията на кокошките, на паяците, на вълците, на мухите – там ще се мобилизират с хиляди години. А който се е мобилизирал с Любовта, ще тръгне напред.

Вратите се затвориха вече. Който си е неправеден, нека си е неправеден. А който е праведен, ще остане праведен. Не разбирам, че вашата съдба сега се решава. Ако след хиляди години вие не сте били в състояние да познаете Бога, вратите ще ви се затворят; и вие наново ще опитате туй учение, за да го познаете. Защото Бог поругаем не бива! И сегашният свят ще мине през едно стъргало такова, каквото никога човечеството не е виждало. Скоро ще бъде това, скоро, скоро! Нека всички грешници да знаят или скоро да се оправят. Този свят отива, всички други остават, няма да ги пометат комунистите. Иде една велика Божествена метла, която ще помете като стихия всичко. Иде нов закон. И апостол Петър казва: „Небесата ще приидат с бучене, а стихиите разгорявани ще се стопят, и земята и делата по нея ще изгорят“. Тъй всичко ще се помете. От горе иде това. Русия изпитва вече последствията на туй, което иде. И всички народи по целия свят ще опитат същото. Бог поругаем не бива!

„Праведните ще просветнат в Царството на Отца си.“ Ще бъде ново небе и нова земя! Всичко това, което е сега, ще си отиде. Та като ви казвам тъй, някои ме гледат и казват, дали сериозно говоря. Не „сериозно“ говоря, ами аз говоря, защото ми е приятно да говоря. Приятно ми е да говоря, защото „праведните ще просветнат“, аз за тях мисля, а какво ще стане със света – това не искам да мисля. И сега, понеже мобилизацията се е привършила и вратата се е затворила, онзи, който е влязъл, за него връщане назад няма, а който е останал, той напред не може да върви. Ще ме запитате: „Е, какво ще бъде с тях, които са останали вън?“ – Ние искаме да знаем само какво ще бъде с праведните, а какво ще бъде с грешните, то не влиза в нашата програма. Ние не се занимаваме с дълговете на хората. Ние се занимаваме с богатите хора. Нам ни трябват праведните, защото те имат средства – светлина. Да употребим това; защо ни са онези, бедните? Вие ще поддържате бъдещата култура, ще отворите касите си. Говорим за една положителна култура на праведните, а за грешните и дума няма да правим. „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Сега вие ще зададете въпроса: „Какъв окултен закон има да разбираме?“ Окултен закон е: „Праведните трябва да просветнат, и като просветнат, всичко е в техни ръце. Ако не просветнат, никаква сила няма да имат“. Ето окултният закон. Някой казва: „Как да придобия сила?“ – Като просветнеш, ще придобиеш сила.

Това са тия съотношения, които вие трябва да имате към този ваш Баща на Любовта. Не разбирайте, че той е такъв мекушав. Не разбирайте Любовта в смисъл на мекота. Тя е нежна, Любовта, но не мека. Мека значи неустойчива. А Любовта е една велика сила, толкова устойчива, която никога не се изменя. Нежна е тя.

Следователно страданията произтичат за ония хора, които не могат да възприемат Любовта: тогава се раждат най-големите страдания. Всички ония, които се противят на Любовта, за тях се ражда най-ужасният огън на ада. И когато се противят, сами си създават този огън на мъчения. Мъчат се, защото не възприемат Любовта, и като се противят, ще станат най-нещастни, а като възприемат Любовта, ще станат най-щастливи. А за да възприеме човек Любовта, той трябва да бъде праведен, не като сегашните хора, но той трябва да просветне. И вие не си тургайте за правило да видите какъв е светът, външният. Какъв е днешният морал? Този морал не търпи никаква критика. Днешният свят не търпи никаква критика. Сега всички ги е страх: какво ще каже съвременното общество заради нас. Не трябва да се издаваме, защото щели да кажат. Какво ще кажат? Ако на мене приписват едно престъпление, то е тяхно престъпление. Престъпният човек всякога престъпления вижда. 20 години в България против мене говорят, все ме подозират. Казвам: То сте вие, които виждате вашето зло. Аз във всички хора виждам доброто, виждам своето добро. Не искам никого да лъжа. И бих желал и вие никого да не лъжете. И във вашето сърце да има онази Любов, с която вие да се жертвате. Всяко ваше допиране, всеки ваш поглед да бъде едно велико благословение, и който го приеме, да благодари на Бога, че е приел нещо добро от вас. Това разбирам аз Любов! „Тъй – казва, – да те помилвам малко.“ Защо? Защото е обезсолял, станал е порочен, иска да влезне във водата да се измие. Когато любиш, няма да внасяш своята мътна вода в другата. Когато любиш, чистота с чистота трябва да се събира; умното с умното се събира. То е Божието Царство. Туй ни най-малко не подразбира, че грешниците и праведните могат да живеят на едно място, туй не може. Онзи, който люби, и онзи, който не люби, не могат да живеят на едно място. Аз виждам, че такъв човек няма никаква обич в душата си. Защо няма обич? Защото той мисли само за себе си. „Господ на този дом дал това, на мене нищо не дал“, казваш. Ти вършиш едно престъпление, всичко ти е дал Господ, и благодари, че не ти е дал, та да бъдеш като една натоварена камила. Ти нямаш нищо. Не си натоварен. Човек с много къщи е натоварен човек. Натовареният носи едно благо на този свят, ако съзнава.

И тъй, тия праведни трябва да просветнат. Сега всички вие трябва да просветнете. Не по обикновеному да разбирате, Христос в коя църква е, не по обикновен начин. Въпросът е сега да просветнете, и когато просветнете, тогава бъдещата култура ще има полза от вашата просвета. Аз бих желал да зная тия... За 10 дена колко души се записаха в мобилизацията, ножове имате ли? Нож, то е словото – Духът. Този Дух у вас да бъде чист. Вашият език трябва да бъде златен, позлатен трябва да бъде езикът ви. Подразбирам език, заквасен с Божествена Мъдрост, който говори разумно, и никаква нечиста дума не трябва да излиза от вашия език. От вашето око никакъв лош поглед на страст, или на похот, или на алчност да не излиза. Всичко туй да бъде чисто, чисто. Като погледнете някого, той да почувства радост, да почувства, че душата му се повдига. Сега момата, като погледне момъка, казва: „Ах, този с черните очи! Изгори ме!“ Момъкът погледне момата, каже: „Ах, тя със сините очи изгори ме!“ Всички все се горят. Това не е огънят на праведните, това е огънят на греха, който тлее и гори. Това са хора, които се борят с Бога. Единствената сила, която не се подчинява на никакъв закон, то е Любовта. Никога не може да я изпъдите. Всичко може да направите. Любовта е сила, която не се подчинява на никакъв закон, тя всякога ще ви върже, но вие никога не може да я вържете, и с каквито въжета и да я връзвате, тя е свободна, тя всичко претопява. Тази Любов влиза сега в тия праведни души, за да просветнат.

Ние няма да оставим грешните, но те трябва да се приготвят. В бъдещия свят трябва да се даде на тях от излишъка на нашия труд и богатство, тези паднали души един ден да просветнат. Но сега те няма да просветнат, а в далечно бъдеще. Тъй е въпросът. Тъй че на онези, които са останали, и на тях даваме надежда, че и те ще просветнат, но като минат през всички правила на възпитанието. И като дойде един ден да се каже: „Мобилизация!“ – всички да влязат. И сега от невидимия свят ще видят какъв контингент има, колко праведни има в България в тази мобилизация. В невидимия свят знаят какъв контингент може да дадат българите, колко свои синове може да дадат да помагат в туй, което сега се върши. То е един печат, и аз бих се радвал, още не ги зная колко са, но ако са много, то ще бъде в актив на българите. Но сега не зная колко са. Само че в тази мобилизация влизат и мъже, и жени, и момци, и моми, и деца, от всички категории има. Не е както тук в света, само младите да се викат. В тази мобилизация има от всички чешити. Тъй е. Някои от вас се усмихвате. Види се, влезли сте вече в мобилизацията.

„Който има уши да слуша, нека слуша.“

Сега вложете вече Любовта като един огън, който постоянно гори. Или отворете сърцата си за тази Любов, за Божествената Любов, не говоря за човешката любов. Тази Любов е един мек огън, който като влезе, ще внесе мир в духа ви; светлина в ума; сила в ръцете и краката, ще премахне всичките ви недъзи и болки. „Тук в гърба ме боли, там ме боли.“ Онзи, който влезе в мобилизацията, не може да каже, че го боли някъде, а ще каже: „Знаеш ли ти, аз съм вече мобилизиран“. Като дойде някой дявол, ще кажеш: „Знаеш ли, аз съм мобилизиран“. Ревматизъм имаш, ако те заболи, кажи: „Мобилизиран съм“. Стомах те боли, кажи тъй, и всичките болести ще изчезнат. Който е мобилизиран, няма болести за него!

„Който има уши да слуша, нека слуша.“ Правдата, това е основата, на която в бъдеще Любовта ще се изяви и ще осияе човешките души. И тъй, в тази правда, в която влизате, обединете вашата светлина всички, тъй както слънчевият лъч. После, както се събират войниците отвсякъде и образуват взводове, дружини, полкове, дивизии и т.н. и всички съединяват своите сили, тъй и вие по същия закон. Взаимната светлина, която излиза от вас, ще я препратите към този свят. То ще бъде воюване: „пфю, пфю“, каква артилерия ще има! Тя е много ситен картечен огън, като го препратите: „така-така, така-така“, нищо няма да остане. И желая мъже и жени да бъдете смели и решителни. Който е праведен и който веднъж просияе, куршум за него няма. Той е безсмъртен. Може да му теглят стотина куршума и да остане неувреден. Ще ви приведа един пример. Това се случило в странство. Двама приятели, единият бил адвокат, а другият, медик, виден лекар. Лекарят казва на приятеля си: „Аз съм човек безстрашен, от нищо не ме е страх, имам два револвера, който ме закачи, куршума му тегля“. Спират се в един хотел. Приятелят му, адвокатът, като по-хитър, изважда всичките куршумчета от патроните, а револверите турга под възглавницата му. Сам влиза в една бяла гугла през нощта, явява се пред другаря си. Медикът изважда револвера, извиква: „Стой, кой е там!“, и тегли му куршума, но адвокатът бръква в джоба си, изважда един куршум и хвърля му го назад на леглото. И пак пристъпя, извиква: „Стой!“, и стреля втори куршум също и т.н., докато свършил всичките изстрели, а другарят му върнал всичките куршуми, и от страх докторът умрял. Отива неговият приятел, какво да види – той от страх се посветил. Такова е положението на праведника: нему като му теглят куршум, той хване куршума и го връща назад, а който изпраща куршума, той умира от страх. Нас куршум не ни лови! И тъй, нас не ни е страх от дяволския куршум. Тия куршуми са за ония, които ги хвърлят, а не за нас.

И тъй, запомнете стиха: „Праведните ще просветнат в Царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша“.

Тази е сегашната вест на Христа, Който сега ви говори. Това е Неговото учение. Този Христос не е на православните, нито на евангелистите. Този Христос, един е Той в света. Да няма никакво двусмислие. Той е Христос на Любовта, на изявената Любов в правдата, която просветва в онези, който Го любят.

Беседа, държана на 23 октомври 1921 г. в София.

Синът Божи

Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единародного, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен. (Ев. Йоан 3:16)

Може да се каже, че от съвременните книги, ако искате да разберете някой автор, трябва да прочетете въведението. То е най-интересно. Т.е. според степента, в която ние съвременните хора се намираме, въведението в живота е най-важно. И тъй, встъплението, или въведението на живота, как ще го определите? Кое представя въведението на сегашното битие, или на сегашния наш живот? Аз ще ви кажа, няма да ви оставя в тъмнота. Има три неща важни в живота: Няма по-необходимо нещо от яденето. То е предисловието на физическия живот. Следователно, каквато философия и да имаш, каквото и да разискваш, туй било, онуй било, след като се наядеш, то оставя най-приятно впечатление. Разбираш една философия, тъй казал Кант или някой друг, но като си похапнеш, казваш: „Тъй разбирам, че животът има смисъл“. Ама в църква си ходил, там еди-кой си свещеник служил, еди-кой си проповедник си слушал. Всичко туй е хубаво, но като дойдеш да си похапнеш, казваш: „То е най-хубавото!“ Следователно това е необходимо. Аз го наричам: въведение на подсъзнателния и съзнателния живот. И туй въведение е толкова интересно, че от 8,000 години, откакто хора сте станали, все го учите, прочитате го, четете, прочитате и мъже, и жени, и всички, и още не сте го проучили, защото ако бихте го проучили, щяхте да го свършите, но още не е свършено. Сега, ако туй въведение на живота е толкова важно, че толкова хиляди години се иска, за да го проучите и разберете, каква ще бъде първата глава на живота? Аз ви давам само символи да мислите. Яденето, това е първото въведение на природата, най-необходимото дело. А най-приятното нещо в самосъзнателния живот е музиката, пеенето. Музиката е въведение на умствения живот и човек, който не знае да пее, той е „изгубена Станка“. Сега ще ме извините, аз вземам това сравнение, което казват българите, в неговия добър и разумен смисъл. Човек, който е престанал да яде, да пее, да се моли, останалото е Станка без баща, майка и родство. А най-великото в света, това е молитвата. Следователно най-необходимото е яденето, най-приятното е музиката, а най-великото е молитвата, тя ни свързва с Бога, с туй, вечното, вътре в себе си, което ни дава смисъла. Пък молитвата е въведение на Божествения живот. Тъй че в света има три въведения. Въведение на яденето, въведение на музиката и въведение на молитвата. Някой ще каже: „Защо трябва да се молим?“ Ще четеш туй въведение, за да разбереш вътрешния смисъл на свръхсъзнателния живот.

Спира се Йоан и казва: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“.

Това не е един акт само на чувствания, това е един акт на най-възвишената Божествена мисъл.

„Който вярва“, а вярата е принцип на ума – едно състояние, – за да го минете, вие трябва да сте минали вече първото предисловие на яденето и да сте влезли във второто предисловие на музиката. Тогава може да разберете, че Бог възлюби света. Когато Любовта се яви, човек веднага почва да си тананика. Всяко същество, колкото малко и да е то, прави усилие да покаже какво е пеенето. То почва да пее, за да разбере смисъла на новия живот. И тъй, ще ядете, ще пеете и ще се молите. Но това не мислете, че е същността на живота. Това е въведение, встъпление само на вечното.

И тъй, аз говоря за онази вяра, която е създала човешката интелигентност. Аз няма да говоря за спасение от страх, от болести. Не. Спасение се разбира, да се придобият ония условия, да се живее един разумен живот, да се освободим от всички страдания. Понеже вие имате страдания и не знаете причините. Кои са причините? За мене причината е ясна. Боли ви главата, боли ви стомахът, боли ви кръстът, имате сърцебиене, сърцето ви боли, за мене причината е ясна, тя не седи в самото сърце или главата. Тя е извънка. Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с ония велики закони, които регулират битието, законите, които регулират разумния живот. Щом твоята глава не е в съгласие с ония течения на ума, ще имаш главоболие. Щом стомахът ти не е в съгласие с теченията на храносмилането, ще имаш болки в стомаха. Туй показва. Ако те боли сърцето, показва, че твоето сърце не е в съгласие с ония желания на съзнателния душевен живот, и т.н. Значи в природата има една разумна жива сила, която действа по разнообразни начини. Тази сила индусите я наричат „tattvas“, санскритска дума, която значи жива енергия, която прониква цялото пространство и е основа за движението на всичките небесни тела, и е причина за произвеждане на всичкия живот във вселената. От тази „tattvas“, татвическа енергия, праната е едно видоизменение. И онзи научен начин да използвате тази жива енергия индусите го наричат „Prânâyâma“.

Сега Йоан казва: „Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго – света възлюби, – за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен“.

Синът, това е висшият разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва – разумният живот е, в който човек трябва да вярва, да го възприема и да го приложи. Защото между знание и действителен живот има една междина. Да знаеш е едно нещо, а да приложиш и да преживееш – то е друго. Щом имате знание, казвам, то е първата стъпка – наял си се, чел си само първото въведение. Второто нещо – ще пееш; на трето място какво трябва да правиш? – Ще се молиш. Ако си разбрал дълбокия смисъл на живота, ще се качиш горе; пък ако не, пак ще се върнеш при ядене, музика, при молитва; ядене, музика, молитва, и все тъй ще обикаляш. А то е най-приятното в живота, което трябва да се върши.

Сега, значи Бог, за да възлюби света, имало е нещо в този свят. Какво ще възлюби в света? В света са всички ония духове, които са излезли от Него. И изпрати Любовта Си, за да може да повярват, т.е. да приложат този принцип, за да имат вечен живот. Туй е Божественото желание – да направи всички безсмъртни, както е Той. Но туй безсмъртие не се дава отвън. Като станеш безсмъртен, Йоан казва: „Трябва да повярваш в Неговия син“, а Неговият син е израз на всичката Божествена Мъдрост, която е скрита в Него. Това не може да разберете. Когато една душа познае тази Мъдрост, тя ще придобие вечния живот като възнаграждение.

И тъй, някой казва: „Ти вярваш ли в Христа?“ – „Да.“ „Вярваш ли в Сина Божи?“ – „Вярвам.“ „Ревматизъм имаш ли?“ – „Слава Богу, намира се на двете рамена.“ „Глава боли ли те?“ – „Хваща ме по някой път.“ „Сърцебиене имаш ли?“ – „И от него не съм се освободил, но пак имам вяра, не съм като другите хора.“ Туй е едно обикновено вярване. Аз не говоря за обикновено вярване. Тази обикновена вяра, ние свършихме с нея и започваме с необикновената вяра. А необикновената вяра никога не пита: „Как може да бъде това?“ Никодим беше, който питаше как може да бъде това. А Христос какво му отговори? – „Ти си учител израилев и не знаеш ли това? Не заслужаваш повече да ти разправям“. Следователно трябва да имаме едно велико, дълбоко разбиране – да сме разбрали защо трябва да ядем, да пеем и да се молим. Яденето, казвал съм и друг път, е наука за трансформиране на енергиите от едно състояние в друго. Яденето е трансформиране на грубата енергия в умствена. След като се наядеш, ще почнеш да пееш, по този начин ще превърнеш умствената енергия в духовна. А що е молитвата? И тя е закон за трансформиране на умствените енергии. Защо трябва да се молиш? За да може да бъдеш силен. Защо трябва да пееш? Когато войниците пеят, всички се въодушевяват, герои са. Уплашат ли се, престанат да пеят. Турците казват: „Плюйте на краката си, идат вече“. Кои идат? – Кавалерията! Щом има песни, пушката се държи, а инак, щом престанете да пеете, бягане има в света. Следователно музиката, сама по себе си, е едно средство да премахне оная мела�