- А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
- (Стихове 1–2) Тема на: Вечер и сутрин, 8 декември 1940 г.
- (Стихове 1–14) Пасаж в: Когато посрещате, 10 октомври 1920 г.
- (Стихове 1–26) Пасаж в: Там ще бъде и слугата Ми, 5 ноември 1933 г.
- (Стихове 1–20) Пасаж в: Когото възкреси, 16 декември 1934 г.
- (Стихове 1–25) Пасаж в: Ликвидация със стария живот и приложение на новия, 21 февруари 1937 г.
- (Стихове 1–20) Пасаж в: Правилно верую, 5 февруари 1939 г.
- (Стихове 1–14) Пасаж в: Най-великото, 10 март 1940 г.
- (Стихове 1–50) Пасаж в: Здрави слуги и здрави господари, 24 май 1931 г.
- (Стихове 1–50) Пасаж в: Проявениятъ и непроявениятъ, 29 август 1936 г.
- (Стихове 1–50) Пасаж в: Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка, 13 септември 1936 г.
- (Стихове 1–50) Пасаж в: Единство в живота, 27 февруари 1938 г.
- (Стихове 1–50) Пасаж в: Ценността на вашата душа, 14 май 1939 г.
- (Стихове 1–50) Пасаж в: Самоотричане, 9 юли 1939 г.
- (Стихове 1–50) Пасаж в: Вечният живот, 13 август 1939 г.
- (Стихове 1–50) Пасаж в: Слугиня на Божествената Любов, 3 септември 1939 г.
- (Стихове 1–50) Пасаж в: Великото благо, 24 март 1940 г.
- (Стихове 1–50) Пасаж в: Божията мисъл, 21 април 1940 г.
- Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.
- Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
- Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:
- Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?
- А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.
- Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.
- Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.
- А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.
- А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,
- защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.
- На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,
- взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!
- А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -
- "Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
- Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.
- Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.
- По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.
- За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
- А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
- Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.
- Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.
- А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
- Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
- Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
- Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.
- Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.
- Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.
- На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.
- Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.
- Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
- И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
- А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
- Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?
- Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.
- Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.
- Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
- за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?
- Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -
- "Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".
- Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.
- Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
- защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.
- А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.
- И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.
- Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.
- И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.
- Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
- Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.
- И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.